ОЦЕНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ КАПАЦИТЕТ

1. По-силната , по-здравословна психологична връзка.
Това е първият критерий, защото го смятам за най-важен. Принципът, че се действа за най-добрите интереси на детето е твърде неясен за да бъде полезен практически. Всеки развява
това знаме: и двамата родители, и адвокатите, и съдията, и социалния служител, и парада от психолози, който освидетелства и двете страни:

Снимка източник: http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=1637527

Никой не твърди , че не се съобразява с този принцип.
Никой не твърди , че  работи против  най-добрия интерес на детето. Обикновено се получава така, че мненията на всички тези  гласовити поддръжници на детските интереси се изключват взаимно.
Това налага извода, че критерият за най-добър интерес на детето е лишен от смисъл. Всъщност, това което  се опитваме да преценим е кой от двамата родители има по-силна и по-здравословна  психологическа взаимовръзка с детето.
За постигане на това специфично оценяване се използват множество аспекти от изследването. Съвместните интервюта са особено полезни, например баща с дете, майка с дете, двамата родители с детето.

При прилагане на този критерий използвам следните принципи:
• Предпочитание на този родител (независимо от пола), с когото детето е развило по-силната здравословна психологическа взаимовръзка;
• Родителят (независимо от пола), който се е грижил основно за детето в най-ранните години от живота му е по-вероятно  да е развил по-силната  и по-здравословна психологическа взаимовръзка;
• Колкото е по-дълъг периода между най-ранните детски години и оценката за родителските права, толкова е по-вероятно да са действа ли и други фактори, за да се обърне посоката на баланса, от гледна точка на родителските способности

2. Родителски капацитет
Този критерий се фокусира върху сравняване на способността на родителя да  отглежда правилно и ефективно  детето си. Това изисква анализ на уменията  на родителите в областта на техниките на отглеждане и прилагане на разумни и хуманни дисциплинарни мерки. Включен е също и анализ на умението за грижи,  насоки  и възпитание.

3. Ценности и морал
Родителите служат за пример на своите деца. Съответно родител с нездравословни ценности и/или  неморално поведение най-вероятно ще предаде  тези нежелани качества  на детето.

   Анализаторът оценява:
честност, съобразяване  с чувствата на другите , съпричастност , стил на живот и други личностни  качества , които са ползотворни за имитация и отъждествяване от страна на детето.

4. !!!Възможност от страна на  родителя да бъде на разположение на детето си

   Анализаторът трябва да отчете тази възможност  за разположение на родителя с оглед конкретно присъствие и участие  в живота на детето. Особено важно е присъствието на родителя при взимане на детето от училище, да бъде на разположение при завръщането на детето у дома  и бидейки на разположение да се грижи при болестни и спешни ситуации. Този критерий също се отнася за грижи по време на ваканции и по време на вечерни подготовки на домашни работи.

5. Съпричастност към образованието на детето(в учебно и извън учебно време)
Анализаторът трябва да сравни родителите според  тяхното искрено съпричастие  в учебния процес и възприемането на важността на образованието  за живота на детето. Тази съпричастност се изявява не само в това, което родителя  казва, а най-вече   по отношение на действителното му участие в училищните занимания. Това включва родителски срещи , учебно-родителски съвети, както и присъствие и ангажираност в извънучебни дейности, като спорт, музика, танцови и актьорски представления и т.н. Добре е  анализаторът  да установи степента на гордост и задоволство, които всеки  от родителите изпитва при  тези извънучебни реализации  и успехи .

6. Грижа за здравето (физическо и душевно) на детето
Изследователят трябва да сравни родителското съпричастие и способности при полагане на грижи за здравето на детето. Това включва редовни посещения при лекари, психолози, психиатри  свързани със конкретните здравословни нужди на детето.

7. Оценяване ролята на другия родител при отглеждането на детето
Включва сравняване  на важността и мястото, което единият родител отрежда и дава на другия родител в отглеждането на детето. Родител, който се опитва да изключи другия от живота на детето си показва липса
на  родителски способности.
Това е особено вярно в случаите свързани с опити за очерняне на другия родител до степен в която детето развива пълно отчуждаване от набелязания родител (родител-мишена).(Гарднър, 1992 и 1998г)

8. Родителско сътрудничество
Този критерий включва оценка на желанието на родителя да сътрудничи с другия родител по проблеми на здравословното развитие и израстване на детето.
Враждебните разводни действия  пречат на сътрудничеството, но здравия и съпричастен родител  разпознава и собствените си трудности от важното задължение  за взаимодействие с другия родител в отглеждането на детето си. Родители, които изискват съдебни нареждания преди да сътрудничат с другия по проблеми свързани с доброто на детето показват липса на родителски способности.

9. Комуникативност
Този индикатор сравнява родителите на базата на тяхната възприемчивост към отворена, свободна комуникация по теми свързани с израстването и развитието на детето им.
!!! Родители, които отказват да говорят по телефона с другия показват също родителска неспособност, особено когато настояват да комуникират само чрез адвокати.

10. Физическо здраве на всеки един родител
Нормално е, че за да се грижи за здравето на детето си родителя трябва да е здравословно способен. Именно заради това изследователят трябва да получи информация в тази посока.

11. Психическо здраве на всеки един родител
Всеки родител трябва да бъде изследван психологически за да се установи наличието или липсата на значими психологически разстройства.
Не е задължително да се правят формални психологически тестове  в контекста на спора за родителските права. Клиничната информация, за всеки от родителите трябва да носи необходимите данни. От особен интерес са острите форми на психопатология, при които е имало нужда от хоспитализация.
Изследователят трябва да търси доказателства за:
– психоза,
– тежка личностова болест, съдържаща зависимост, злоупотреба, особено със семейни членове,
– психопатия и трудности със закона.
Сравнително средно тежки форми на психопатология не трябва да се взимат в предвид, тъй като е доста вероятно и двамата родители да имат някакви проблеми и е трудно да се сравняват между две средни и/или по-леки психопатологии.

12. Разбиране  на опасността от въвеждане на детето в родителския конфликт
Добрите и здрави родители напълно разбират, че е важно да не се  въвежда и излага  детето  на опасностите от родителския конфликт.
В контраст – родителите, които употребяват детето като оръжие , като примамка, като шпионин, като саботьор, показват неспособност да бъдат родители.
Родители, които въвеждат и подтикват  детето към една кампания на очерняне на другия родител, употребявайки това като оръжие в родителския конфликт също показват значима степен на родителски дефицит.

13. Съпричастност към душевното обогатяване на детето
Този индикатор се фокусира върху съпричастието към участието на детето в извънучебни дейности. Това би включило широк спектър от обогатяващи дейности като музикални уроци, спорт, лагери, гимнастика, посещения на музеи, исторически места и други форми на интелектуално и емоционално развитие.

14. Разширено семейно присъствие
Здравомислещите родители отчитат важността на стабилна семейна връзка с останалите членове на фамилията. Това включва не само разширеното семейство на единия, но и на другия ,,отхвърлен” родител. Родители, които разширяват и прехвърлят лошите си чувства освен към другия, но и към семейството му  показват родителски дефицит.

15. Включване на приятелите на детето
Здравомислещите родители отчитат  важността от наличие на приятели в живота на  детето. Те би трябвало да улесняват посещения на приятелска взаимна основа, включително и с преспиване. Анализаторът трябва да оцени и възприемчивостта на приятели от страна на всеки родител.

16. Предпочитание на детето
Не напразно този критерий е почти накрая. Ясно е, че при по-малки деца той дори не трябва да се взима в предвид. Но дори и при по-големи деца може да е носител на риск  –  тъй като висшата мисловна дейност у детето е недостатъчно узряла и може да резултира в недобре обмислени предпочитания.
Така например пет-шест годишно дете ще ви каже ,, Искам да живея с татко не с мама. Татко ми е много забавен. Той ми купува пица и си играе на топка с мен. Той ме оставя до късно да гледам телевизия. Мама е лоша. Тя ме кара да си лягам рано и да си пиша домашните”.
Още повече, че децата които са били обект на програмиране за отчуждаване /Гарднър 1992,1998/могат да изразят предпочитания, които да са изява на програмирането им да очернят родителя, който всъщност може да е много добър и ефективен.

Ричард Алан Гарднър, доктор по медицина, професор по клинична психология в отдела по детска психиатрия.

Първичното интервю на деца и техните родители-етапи

Първият етап протича под формата на интервю и обикновено се свързва със запознаване с клиента и неговите потребности. В него се прави начална диагностична оценка на личността, очертава се проблемът от гледна точка на клиента, както и готовността му да се сблъска с него. Интервюто е вербална форма на психологическа помощ и се осъществява чрез разговор. Невербалните форми имат спомагателен характер.

При първата консултация е необходимо да се създаде атмосфера на доверие, съпричастност, изслушване на проблемната област, обобщаване на разговора и планиране на следваща консултация, в случай, че консултираният (клиентът) има желание.

Етапи на първичното интервю:

1. Социална информация и лични данни:

Разговорът започва със запознаване с клиента и се събират данни за трите имена, възраст, детска градина, училище, клас. Питаме за имената на родителите, адрес. Възможно е при събирането на спомената информация да възникнат детайли, които са показатели за проблема и причина за търсене на психологическа помощ. Такива може да бъдат липса на съвпадение между фамилиите на детето и родител, припознаване на страничен човек, като родител и др. Всичко това може да е следствие на развод в семейството, непризнаване на детето от единия родител.

Непризнаване: не следва да се разбира признаване в юридическия смисъл на думата, а емоционално-поведенческите отношения.

Наблюдавани са случаи на силни съпротиви, като срам, страх. В такива случаи клиенти отказват да си кажат името или се представят под друго такова. В тези случаи консултантът трябва да се съобрази с желанието на клиента си и може да използва проективни тестове. На този етап се цели ориентиране в семейната среда и се отчита мотивацията на потърсилия подкрепа. Важно е да се постигне консултативно отношение, което предполага искреност, информираност, доверие и взаимна отговорност. Успехът на консултирането зависи от умението на консултанта да включи активно клиента в процеса. На този етап от интервюто, на клиента трябва да му е интересен процеса. Това е важно условие, за да се намали тревожността на интервюираното лице и създаването на необходимия минимум емпатия.

2. Насочване:

Изясняват се причините, които са насочили клиента към психологическото консултиране. Обикновено се пита „Кой Ви насочи?”, „Как научихте?”. В някои случаи се оказва, че насочването е по препоръки на близки, роднини и приятели, на които клиента има доверие. В случай, че насочването е станало чрез институция е препоръчително да се избягва този въпрос. Важно е консултантът да си изясни, кой е консултирания, в случай, че в кабинета присъстват няколко лица. Това се прави, тъй като е важно да се гарантира конфиденциалност на  интервюираното лице. При посещение на дете и родител също е важно да се уточни кой ще бъде консултиран. В такива случаи е важно да изясним дали родителят е наблюдавал симптом при детето или проблемът е забелязан от друг, а родителят само присъства на консултацията.

3. Причини за консултирането:

Причините принципно се уточняват преди записване на дата и час за консултация. Най-честите причини са: „Много е затворен в себе си”, „Не учи” и др. Търсят се причините около момента за потърсеното съдействие. В много от случаите се установява, че клиентът се е колебал дълго време, считайки, че ще се справи сам или само с подкрепата на семейството или най-близките приятели. Важно е и формулирането на въпросите от страна на консултанта, „Коя е причината точно сега да потърсите помощ”. По този начин се дава възможност на клиента да даде по абстрактно обяснение, чрез което може да получим информация за проблема, както и да разберем кой го е установил.

4. Предишни терапии:

Въпросите са в насока появата на проблема и начините за неговото овладяване. Търси се информация за минали терапии и причини за прекратяването им ако е имало такива. В обяснението на клиента за прекъсването на предишна терапия, може да открием съпротиви, които да ни накарат да сме по-внимателни в работата и препоръките. Често срещани обяснения за причините за прекъсването на терапията са: „Не беше това, което очаквахме и искахме”, „Преценихме, че не е за нас”, „Искахме само една консултация” и др.

5. Братя и сестри:

Изяснява се има ли  братя или сестри. Питаме за техните имена, години, клас, учебно заведение. Може да се зададат въпроси, свързани с обстоятелствата около тях. Това е важно, тъй като дава информация за мястото на детето в семейството и взаимоотношенията с братята и сестрите.

6. Семейство:

Търси се информация  за родителите на потърсилия психологическа помощ и за разширеното му семейство. От значения са взаимоотношенията в семейството.  При възможност се задават въпроси, чиито отговори носят информация за приликите и разликите в отглеждането и възпитанието между поколенията.

7. Медицинска история:

Тази информация дава възможност да  се проследи ранното детство- от раждането до момента на консултацията. От значение са бременността, раждането, даването на име, хранене, сън, двигателно развитие, език и реч, играта, хронични заболявания и наранявания.

При избора на име от съществено значение е как е направен той и от кого, на кого е кръстено детето.  Важно е името традиционно българско ли е и значението му.

При храненето на бебето и детето се взимат под внимание особености при кърменето, продължителност, начина, по който е реализирано отбиването, нежелание за сучене, дали са налични хранителни разстройства. От важно значение е по какъв начин е осъществено захранването с обща храна.

Сънят е от съществено значение не само за новороденото, но и за неговите родители. Нарушенията в съня са свързани със завишено ниво на тревожност, неспокойствие и стрес, което често води до сериозни психологически проблеми. Търсят се причините за неспокойния сън.

Двигателното развитие се взима под внимание, то е важно, за да се установи по какъв начин е осъществено прохождането, дали са  използвани помощни средства.

При говорното развитие от значение е говори ли детето, кога е проговорило, коя е първата изречена дума. От значение е дали детето има комуникативни затруднения и как възприемат езиковото и когнитивно развитие на детето.

Играта е много важна за развитието на детето. Изследва се как играе детето, с кого, кои са предпочитаните играчки и дали играе само или с някой. От значение също така е проследява ли с очи играчката, говори ли, издава ли някакви звуци.

Важна е и информацията за придобити, наследствени и  хронични заболявания. Дали детето е лежало в болница и дали са му правени интервенции. Ако са налични чести „неволни“ наранявания, това може да е сигнал за автоагресия.  Изследва се отношението към нараняванията.

Често се случва потърсилият помощ да предпочете да говори направо за други проблеми, които имат по съществено значение за него. В такива случаи консултантът трябва да набави необходимата информация, но да се вслуша в заявената информация от клиента. При желание от страна на консултирания се уговаря нова дата и час за следваща консултация.

Представеното интервю не е задължително да протече по предложения ред, важни са уменията на консултанта.

 

Използвана литература:

1. „Теория и практика на психологическото консултиране“ автор Минко Хаджийски Издателство ФАБЕР 2014.

2. “Консултативна психология”, автор: Минко Хаджийски, Издателство ФАБЕР 2003.