Първият етап протича под формата на интервю и обикновено се свързва със запознаване с клиента и неговите потребности. В него се прави начална диагностична оценка на личността, очертава се проблемът от гледна точка на клиента, както и готовността му да се сблъска с него. Интервюто е вербална форма на психологическа помощ и се осъществява чрез разговор. Невербалните форми имат спомагателен характер.
При първата консултация е необходимо да се създаде атмосфера на доверие, съпричастност, изслушване на проблемната област, обобщаване на разговора и планиране на следваща консултация, в случай, че консултираният (клиентът) има желание.
Етапи на първичното интервю:
- Социална информация и лични данни:
Разговорът започва със запознаване с клиента и се събират данни за трите имена, възраст, детска градина, училище, клас. Питаме за имената на родителите, адрес. Възможно е при събирането на спомената информация да възникнат детайли, които са показатели за проблема и причина за търсене на психологическа помощ. Такива може да бъдат липса на съвпадение между фамилиите на детето и родител, припознаване на страничен човек, като родител и др. Всичко това може да е следствие на развод в семейството, непризнаване на детето от единия родител.
Непризнаване: не следва да се разбира признаване в юридическия смисъл на думата, а емоционално-поведенческите отношения.
Наблюдавани са случаи на силни съпротиви, като срам, страх. В такива случаи клиенти отказват да си кажат името или се представят под друго такова. В тези случаи консултантът трябва да се съобрази с желанието на клиента си и може да използва проективни тестове. На този етап се цели ориентиране в семейната среда и се отчита мотивацията на потърсилия подкрепа. Важно е да се постигне консултативно отношение, което предполага искреност, информираност, доверие и взаимна отговорност. Успехът на консултирането зависи от умението на консултанта да включи активно клиента в процеса. На този етап от интервюто, на клиента трябва да му е интересен процеса. Това е важно условие, за да се намали тревожността на интервюираното лице и създаването на необходимия минимум емпатия.
2. Насочване:
Изясняват се причините, които са насочили клиента към психологическото консултиране. Обикновено се пита „Кой Ви насочи?”, „Как научихте?”. В някои случаи се оказва, че насочването е по препоръки на близки, роднини и приятели, на които клиента има доверие. В случай, че насочването е станало чрез институция е препоръчително да се избягва този въпрос. Важно е консултантът да си изясни, кой е консултирания, в случай, че в кабинета присъстват няколко лица. Това се прави, тъй като е важно да се гарантира конфиденциалност на интервюираното лице. При посещение на дете и родител също е важно да се уточни кой ще бъде консултиран. В такива случаи е важно да изясним дали родителят е наблюдавал симптом при детето или проблемът е забелязан от друг, а родителят само присъства на консултацията.
3. Причини за консултирането:
Причините принципно се уточняват преди записване на дата и час за консултация. Най-честите причини са: „Много е затворен в себе си”, „Не учи” и др. Търсят се причините около момента за потърсеното съдействие. В много от случаите се установява, че клиентът се е колебал дълго време, считайки, че ще се справи сам или само с подкрепата на семейството или най-близките приятели. Важно е и формулирането на въпросите от страна на консултанта, „Коя е причината точно сега да потърсите помощ”. По този начин се дава възможност на клиента да даде по абстрактно обяснение, чрез което може да получим информация за проблема, както и да разберем кой го е установил.
4. Предишни терапии:
Въпросите са в насока появата на проблема и начините за неговото овладяване. Търси се информация за минали терапии и причини за прекратяването им ако е имало такива. В обяснението на клиента за прекъсването на предишна терапия, може да открием съпротиви, които да ни накарат да сме по-внимателни в работата и препоръките. Често срещани обяснения за причините за прекъсването на терапията са: „Не беше това, което очаквахме и искахме”, „Преценихме, че не е за нас”, „Искахме само една консултация” и др.
5. Братя и сестри:
Изяснява се има ли братя или сестри. Питаме за техните имена, години, клас, учебно заведение. Може да се зададат въпроси, свързани с обстоятелствата около тях. Това е важно, тъй като дава информация за мястото на детето в семейството и взаимоотношенията с братята и сестрите.
6. Семейство:
Търси се информация за родителите на потърсилия психологическа помощ и за разширеното му семейство. От значения са взаимоотношенията в семейството. При възможност се задават въпроси, чиито отговори носят информация за приликите и разликите в отглеждането и възпитанието между поколенията.
7. Медицинска история:
Тази информация дава възможност да се проследи ранното детство- от раждането до момента на консултацията. От значение са бременността, раждането, даването на име, хранене, сън, двигателно развитие, език и реч, играта, хронични заболявания и наранявания.
При избора на име от съществено значение е как е направен той и от кого, на кого е кръстено детето. Важно е името традиционно българско ли е и значението му.
При храненето на бебето и детето се взимат под внимание особености при кърменето, продължителност, начина, по който е реализирано отбиването, нежелание за сучене, дали са налични хранителни разстройства. От важно значение е по какъв начин е осъществено захранването с обща храна.
Сънят е от съществено значение не само за новороденото, но и за неговите родители. Нарушенията в съня са свързани със завишено ниво на тревожност, неспокойствие и стрес, което често води до сериозни психологически проблеми. Търсят се причините за неспокойния сън.
Двигателното развитие се взима под внимание, то е важно, за да се установи по какъв начин е осъществено прохождането, дали са използвани помощни средства.
При говорното развитие от значение е говори ли детето, кога е проговорило, коя е първата изречена дума. От значение е дали детето има комуникативни затруднения и как възприемат езиковото и когнитивно развитие на детето.
Играта е много важна за развитието на детето. Изследва се как играе детето, с кого, кои са предпочитаните играчки и дали играе само или с някой. От значение също така е проследява ли с очи играчката, говори ли, издава ли някакви звуци.
Важна е и информацията за придобити, наследствени и хронични заболявания. Дали детето е лежало в болница и дали са му правени интервенции. Ако са налични чести „неволни“ наранявания, това може да е сигнал за автоагресия. Изследва се отношението към нараняванията.
Често се случва потърсилият помощ да предпочете да говори направо за други проблеми, които имат по съществено значение за него. В такива случаи консултантът трябва да набави необходимата информация, но да се вслуша в заявената информация от клиента. При желание от страна на консултирания се уговаря нова дата и час за следваща консултация.
Представеното интервю не е задължително да протече по предложения ред, важни са уменията на консултанта.
Използвана литература:
1. „Теория и практика на психологическото консултиране“ автор Минко Хаджийски Издателство ФАБЕР 2014.
2. “Консултативна психология”, автор: Минко Хаджийски, Издателство ФАБЕР 2003.
Йоpдан Тодоpов 