Без права на детство

Аналог на западната система ли е българската „закрила на детето“?

В днешно време явно правото отстъпва пред политиката, а този факт изглежда да е нормално явление при положение, че много юристи нямат представа за имплицитната политика на социалната ни система. Властническия метод, по който работи държавния чиновник в никакъв случай не е в интерес на децата. Изглежда, че в България се копират западни модели (Европейски ценности), които дори нямат ясна дефиниция за понятието „Интерес“. Най-добрия интерес на детето се използва, като една абстракция, която в никакъв случай не е в полза на децата. Въпреки ясно дефинираните правила в нормативните ни актове, държавните избраниции и техните служители си позволяват да не ги спазват, като се прикриват зад фрази, които звучат хуманно и стойностно.

Факт е, че и много медии не желаят да дадат гласност на проблемите на децата случващи се в България. Изглежда има обяснение и за тяхното поведение, а най вероятно е участието им в кампании, които на пръв поглед са насочени в помощ на децата, но ако се поинтересуваме повече къде отиват събраните от тях средства, ще може сами да си направим извода за участието им.

Това, което може да видите във филма поместен в тази статия, може до голяма степен да ви илюстрира реалната ситуация, в която се намират децата по света. Тази ситуация е факт и в нашата държава, но за съжаление при нас няма излъчвани такива документални материали. Може би ще ви направи впечатление, че западния човек изглежда примирен (свикнал) със случващото се и го приема почти, като нормално явление. Такива може да са очакванията и към българския гражданин, а примирието е следствие на навик.

Дали е редно да свикнем и ние със случващото се с децата?

Филма може да гледате от тук:

А тук може да разпишете петиция: Да спасим децата и да им подсигурим правото на нормален живот

ОЦЕНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ КАПАЦИТЕТ

1. По-силната , по-здравословна психологична връзка.
Това е първият критерий, защото го смятам за най-важен. Принципът, че се действа за най-добрите интереси на детето е твърде неясен за да бъде полезен практически. Всеки развява
това знаме: и двамата родители, и адвокатите, и съдията, и социалния служител, и парада от психолози, който освидетелства и двете страни:

Снимка източник: http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=1637527

Никой не твърди , че не се съобразява с този принцип.
Никой не твърди , че  работи против  най-добрия интерес на детето. Обикновено се получава така, че мненията на всички тези  гласовити поддръжници на детските интереси се изключват взаимно.
Това налага извода, че критерият за най-добър интерес на детето е лишен от смисъл. Всъщност, това което  се опитваме да преценим е кой от двамата родители има по-силна и по-здравословна  психологическа взаимовръзка с детето.
За постигане на това специфично оценяване се използват множество аспекти от изследването. Съвместните интервюта са особено полезни, например баща с дете, майка с дете, двамата родители с детето.

При прилагане на този критерий използвам следните принципи:
• Предпочитание на този родител (независимо от пола), с когото детето е развило по-силната здравословна психологическа взаимовръзка;
• Родителят (независимо от пола), който се е грижил основно за детето в най-ранните години от живота му е по-вероятно  да е развил по-силната  и по-здравословна психологическа взаимовръзка;
• Колкото е по-дълъг периода между най-ранните детски години и оценката за родителските права, толкова е по-вероятно да са действа ли и други фактори, за да се обърне посоката на баланса, от гледна точка на родителските способности

2. Родителски капацитет
Този критерий се фокусира върху сравняване на способността на родителя да  отглежда правилно и ефективно  детето си. Това изисква анализ на уменията  на родителите в областта на техниките на отглеждане и прилагане на разумни и хуманни дисциплинарни мерки. Включен е също и анализ на умението за грижи,  насоки  и възпитание.

3. Ценности и морал
Родителите служат за пример на своите деца. Съответно родител с нездравословни ценности и/или  неморално поведение най-вероятно ще предаде  тези нежелани качества  на детето.

   Анализаторът оценява:
честност, съобразяване  с чувствата на другите , съпричастност , стил на живот и други личностни  качества , които са ползотворни за имитация и отъждествяване от страна на детето.

4. !!!Възможност от страна на  родителя да бъде на разположение на детето си

   Анализаторът трябва да отчете тази възможност  за разположение на родителя с оглед конкретно присъствие и участие  в живота на детето. Особено важно е присъствието на родителя при взимане на детето от училище, да бъде на разположение при завръщането на детето у дома  и бидейки на разположение да се грижи при болестни и спешни ситуации. Този критерий също се отнася за грижи по време на ваканции и по време на вечерни подготовки на домашни работи.

5. Съпричастност към образованието на детето(в учебно и извън учебно време)
Анализаторът трябва да сравни родителите според  тяхното искрено съпричастие  в учебния процес и възприемането на важността на образованието  за живота на детето. Тази съпричастност се изявява не само в това, което родителя  казва, а най-вече   по отношение на действителното му участие в училищните занимания. Това включва родителски срещи , учебно-родителски съвети, както и присъствие и ангажираност в извънучебни дейности, като спорт, музика, танцови и актьорски представления и т.н. Добре е  анализаторът  да установи степента на гордост и задоволство, които всеки  от родителите изпитва при  тези извънучебни реализации  и успехи .

6. Грижа за здравето (физическо и душевно) на детето
Изследователят трябва да сравни родителското съпричастие и способности при полагане на грижи за здравето на детето. Това включва редовни посещения при лекари, психолози, психиатри  свързани със конкретните здравословни нужди на детето.

7. Оценяване ролята на другия родител при отглеждането на детето
Включва сравняване  на важността и мястото, което единият родител отрежда и дава на другия родител в отглеждането на детето. Родител, който се опитва да изключи другия от живота на детето си показва липса
на  родителски способности.
Това е особено вярно в случаите свързани с опити за очерняне на другия родител до степен в която детето развива пълно отчуждаване от набелязания родител (родител-мишена).(Гарднър, 1992 и 1998г)

8. Родителско сътрудничество
Този критерий включва оценка на желанието на родителя да сътрудничи с другия родител по проблеми на здравословното развитие и израстване на детето.
Враждебните разводни действия  пречат на сътрудничеството, но здравия и съпричастен родител  разпознава и собствените си трудности от важното задължение  за взаимодействие с другия родител в отглеждането на детето си. Родители, които изискват съдебни нареждания преди да сътрудничат с другия по проблеми свързани с доброто на детето показват липса на родителски способности.

9. Комуникативност
Този индикатор сравнява родителите на базата на тяхната възприемчивост към отворена, свободна комуникация по теми свързани с израстването и развитието на детето им.
!!! Родители, които отказват да говорят по телефона с другия показват също родителска неспособност, особено когато настояват да комуникират само чрез адвокати.

10. Физическо здраве на всеки един родител
Нормално е, че за да се грижи за здравето на детето си родителя трябва да е здравословно способен. Именно заради това изследователят трябва да получи информация в тази посока.

11. Психическо здраве на всеки един родител
Всеки родител трябва да бъде изследван психологически за да се установи наличието или липсата на значими психологически разстройства.
Не е задължително да се правят формални психологически тестове  в контекста на спора за родителските права. Клиничната информация, за всеки от родителите трябва да носи необходимите данни. От особен интерес са острите форми на психопатология, при които е имало нужда от хоспитализация.
Изследователят трябва да търси доказателства за:
– психоза,
– тежка личностова болест, съдържаща зависимост, злоупотреба, особено със семейни членове,
– психопатия и трудности със закона.
Сравнително средно тежки форми на психопатология не трябва да се взимат в предвид, тъй като е доста вероятно и двамата родители да имат някакви проблеми и е трудно да се сравняват между две средни и/или по-леки психопатологии.

12. Разбиране  на опасността от въвеждане на детето в родителския конфликт
Добрите и здрави родители напълно разбират, че е важно да не се  въвежда и излага  детето  на опасностите от родителския конфликт.
В контраст – родителите, които употребяват детето като оръжие , като примамка, като шпионин, като саботьор, показват неспособност да бъдат родители.
Родители, които въвеждат и подтикват  детето към една кампания на очерняне на другия родител, употребявайки това като оръжие в родителския конфликт също показват значима степен на родителски дефицит.

13. Съпричастност към душевното обогатяване на детето
Този индикатор се фокусира върху съпричастието към участието на детето в извънучебни дейности. Това би включило широк спектър от обогатяващи дейности като музикални уроци, спорт, лагери, гимнастика, посещения на музеи, исторически места и други форми на интелектуално и емоционално развитие.

14. Разширено семейно присъствие
Здравомислещите родители отчитат важността на стабилна семейна връзка с останалите членове на фамилията. Това включва не само разширеното семейство на единия, но и на другия ,,отхвърлен” родител. Родители, които разширяват и прехвърлят лошите си чувства освен към другия, но и към семейството му  показват родителски дефицит.

15. Включване на приятелите на детето
Здравомислещите родители отчитат  важността от наличие на приятели в живота на  детето. Те би трябвало да улесняват посещения на приятелска взаимна основа, включително и с преспиване. Анализаторът трябва да оцени и възприемчивостта на приятели от страна на всеки родител.

16. Предпочитание на детето
Не напразно този критерий е почти накрая. Ясно е, че при по-малки деца той дори не трябва да се взима в предвид. Но дори и при по-големи деца може да е носител на риск  –  тъй като висшата мисловна дейност у детето е недостатъчно узряла и може да резултира в недобре обмислени предпочитания.
Така например пет-шест годишно дете ще ви каже ,, Искам да живея с татко не с мама. Татко ми е много забавен. Той ми купува пица и си играе на топка с мен. Той ме оставя до късно да гледам телевизия. Мама е лоша. Тя ме кара да си лягам рано и да си пиша домашните”.
Още повече, че децата които са били обект на програмиране за отчуждаване /Гарднър 1992,1998/могат да изразят предпочитания, които да са изява на програмирането им да очернят родителя, който всъщност може да е много добър и ефективен.

Ричард Алан Гарднър, доктор по медицина, професор по клинична психология в отдела по детска психиатрия.

Пребито дете в кризисен център „Вяра, надежда и любов”-София (продължение)

В сутрешен блок „Добро утро, България“ по ТВ 7 отново се повдигна въпросът за насилваното дете в кризисен център. За съжаление в предаването не бяха изложени множество факти, които възпрепятстват зрителите да вникнат в случая.

Отдел закрила на детето отнема момчето в петък извън работно време. Социалните служби твърдят, че е налична заповед за  настаняване на детето в кризисен център „Вяра, надежда и любов“. Такава заповед относима към деня на първото отнемане на детето от семейството му до момента не е връчена. Зад този факт се крият подозренията дали детето е отнето по надлежния ред предвиден в законите на Република България.

Майката разказва, че детето има астматичен проблем, но никой от кризисния център не го води на лекар, а поверяват детето на майка му, за да намери вариант да се справи с проблема. Двамата отиват до личния лекар на детето, които му изписва лекарства, а майката ги закупува за собствена сметка въпреки, че детето е поверено на грижата на държавата и кризисния център. След издадено направление за хоспитализация, директорът на кризисния център лично откарва детето и майката до „Александровска болница“, като ги оставя пред арката и си тръгва. Детето е прието за лечение отново без присъствието на държавни служители и служители от кризисния център. При прегледа на детето от лекаря, майка му забелязва, че има кръвонасядания и по собствена инициатива води детето на съдебен лекар, който в заключението си пише: „При прегледа на ****** се установи: кръвонасядания в областта на дясното рамо, дясната мишница и по лакътя на лявата ръка. Установените травматични увреждания се дължат на действието на тъпи предмети с ограничена контактуваща повърхност и биха могли да бъдат получени по начин и време, както съобщава освидетелстваният. Морфологичната характеристика на описаните травматични увреждания отговаря те да са с давност от около 4-5 дни. Тези увреждания са му причинили БОЛКА.“.

По време на втория си престой детето отново напуска кризисния център „Вяра, надежда и любов“, не по собствено желание, а поради здравословни проблеми. Вечерта на 1-ви юни детето било заведено от психолога на кризисния център в „Пирогов“, където по настояване на лекаря повикали майка му. Най-вероятно родителите не биха разбрали за този инцидент, ако не се е намесил лекарят. Оказало се, че е належаща операция и поставянето на импланти. Отново дни наред никой не се интересува от детето освен собствените му родители. Никоя институция не показва загриженост към новосъздалия се проблем. От притеснение, че няма да има средства, майката на детето се обажда на директора на кризисния център, който обещава, че при изписването на детето ще заплати необходимата сума.

За голяма радост на детето и родителите му в деня на изписването АССГ издава определение, с което спира изпълнението на заповедта на Дирекция за социално подпомагане. В същия този момент се оказва, че директорът на „Вяра, надежда и любов“ заедно с негова колежка са отишли в „Пирогов“ с намеренията да отведат детето отново в кризисния център. Детето изпаднало в паника и двамата служители на центъра били помолени да напуснат болничната стая на детето. Детето е искало да скочи от балкона на „Пирогов“, за да не бъде отново върнато в кризисния център, а на това станали очевидци именно баща му и жена помагаща на семейството. Служителите на кризисния център чакали в коридора пред стаята определението от АССГ. След като се запознали с определението на съда двамата служители си тръгнали, но пропуснали да заплатят разходите по операцията на детето.

Най-вероятно никой не е проучил достатъчно обстойно случая на детето, възникват и подозрения, дали детето е изведено от семейството си и настанено във „Вяра надежда и любов“по законоустановения ред? От постъпилата информация се оказва, че държавата и кризисния център, които са носили „отговорност“ за детето не са успели да го съхранят здраво, а когато се е наложило да бръкнат в джоба си и да заплатят нанесените щети на детето от престоя при тях, то никой не се е отзовал.

 

 

Снимка източник: http://tv7.bg/Добро-утро-България-/Насилие-над-дете-в-кризисен-център-_l.102_i.10196421.html#.VcTdtdgw_IU

Пребито дете в кризисен център „Вяра, надежда и любов”-София (продължение)

В предишната статия стана известно, че дете претърпява травма в кризисен център, но това далеч не е всичко.

След инцидента със счупената ръка, детето разказва за случващото се:

– Там ме тормозеха по-големите деца. Слагаха обувките ми до главата докато спя. При първия ми престой в центъра ме заливаха с вода, след като заспивах. Може би затова се разболях и ме приеха в болница. Втория път, след като ме взеха отново насила от мама, пак ме настаниха в ония център. Там имаше деца, които се вживяваха, като тартори. Те тормозеха не само мен, но и едно друго момче. Замерваха ни с различни неща. Аз казвах на социалните там, но те не им правеха забележка.

След посреднощното приемане на детето в детска травматология към „Пирогов“, по настояване на лекаря и поради нуждата от оперативно лечение са се обадили на майка му. Оказва се, че е необходимо на детето да му бъдат поставени импланти. Поради липса на необходимата сума за операцията, майката разговаря с директора на центъра, който обещава, че когато дойде време за изписване на детето ще се разбере с лекаря и ще преценят как да постъпят.

По време на престоя на детето в „Пирогов“ по инициатива на Дирекция социално подпомагане се състои съдебно заседание, в което въпреки множеството травми нанесени на детето социалният работник присъстващ в залата, поддържа становището на дирекцията за извеждане на детето от семейната му среда.

В деня, в който детето следва да бъде изписано, майка му успява със съдействието на Конфедерация за защита правата на децата да заведат бързо производство пред Административен съд София-град. Съдът издава определение за спиране действието на заповедта.

Докато майката със сълзи на очи чака определението в „Пирогов“ при детето са отишли служители на кризисния център, за да го вземат отново при тях. Детето започнало цялото да се тресе от страх и да плаче, като казвало, че не желае да се върне в кризисния център и ако настояват да го вземат ще скочи през балкона. Баща му се опитва да разговаря със служителите на центъра, но получава отговор, че имат заповед без да показват по никакъв начин заинтересованост към моментното състояние на детето. В този момент майката пристига с определението на съда, с което успява да спре поредното взимане на детето й.

Към момента детето е спокойно. По думи на роднините му, баба му, която живеела на долния етаж от къщата, години наред подава сигнали срещу баща му, а социалните не са проверили достоверността на сигналите, а пристъпват към издаването на заповед за извеждане на детето.

Въпреки, че инцидентът със счупването на ръката се случва докато детето е настанено по административен ред в кризисния център, то социалните служби и директорът на кризисния център не поемат разноските за операцията на детето.

Снимка източник: http://www.blitz.bg/news/article/328925